Не падна сняг. Но Коледа изгря
като надежда бяла във душите.
От цялото небе звезди събра –

 Снегът е винаги един и същ,
но ние го усещаме различно.
Сега си във прегръдките на мъж –

Внезапно си отиде любовта –
до вчера жива, а сега  – илюзия.
Потъвам във море от тъмен страх,

Внезапен вятър думи ми донесе –
гальовни, топли, с мъжка доброта.
И както се пилеех в късна есен,

 Със зимата ще дойда – ранен сняг.
Следите от пожари ще покрия.
Ще пръсна покрай тебе весел смях –