Не само в ритъма и римите е смисълът.
Тук всяка дума е едно изгаряне.
Големите поети с кръв са писали,

Светът е като разбушуван кошер.
Прострелва ме с тревожни новини.
А моето присъствие нищожно

Не те проклех - сърцето ми проклина.
И в този грях душата ми гори.
И всеки ден е равен на година,

Минавам през тебе, Живот.
Не търся пътеките лесни
Падение или възход

Листата падат и се стелят -
земята ги поема с длан.
(Най-меката постеля -

Небе ти дадох -
да се вдигнеш в полет.
Зеници - да пронижеш хоризонт.