Внезапно си отиде любовта –
до вчера жива, а сега  – илюзия.
Потъвам във море от тъмен страх,
че повече не мога да се влюбя.

Обърна се в очите ми светът
и всичко стана чуждо, непознато.
Дори пред мен да се отвори път,
ще бъде без посока и без знаци.

Така пристига и така си тръгва
най-земното от всички чудеса.
Последната ще ти се стори първа.
И пак ще я покръстиш със сълза.

Любовта е дори.
Не изгаря, когато гори:)

Всяко начало има и своят край! Но след всяка буря, идва ясно слънце..
"Не плачи, когато всичко свърши, усмихни се, че все пак се е случило."
Габриел Гарсия Маркес Поздравления, за хубавия стих!

Все така мъдри бъдете...
Весели и споделени Празници!

Винаги когато някъде изстива една любов всичко се превръща в безнадежност, но после пък може да се запали друга, не се знае...и тогава е лято. Поздрави от мен!

Вдъхновени, благодатни дни и празници!...

но новият ден идва с нови възможности..

Благодаря за съпричастието и оптимизма ви, приятели!
Светли и споделени празници!