Ухае на земя запролетена –
ухание на младост и любов.
Сънувах те за първи път до мене

 Тъгата е присъща на добрия –
тъгува, който може да милее
и който чуждата сълза изтрива,

Погледна ме и кимна. Бе поздрав тих, сърдечен –
от някакъв бездомник, в ръцете със багаж.
(Така го възприех, че в дрипи бе облечен.)