Без теб морето не е същото.
Различни са дори вълните.
Прииждат тихо и се връщат,

Затуй са бреговете – да ни връщат,
когато сме потеглили на път;
да помним роден край и родна къща,

Денят си тръгва, тръгвам си и аз.
Отекват бодро стъпките ми в мрака,
защото знам, че в този късен час

Чакам те като дъждец в пустиня –
 ти ми пращаш огнено небе.
Даже луд порой не ще ми стигне

И аз ще стана есенно дърво
и клоните ми вятър ще обрули.
Но днес съм пролетна. И знам какво

 (Реплика на "Изоставен" – Rumbik)
Ти пишеш с болка за бездомно куче,
оставено на гарата само".