Преди години тръгна към града –
(не искаше на село кал да газиш).
След теб потегли цялата рода  –

Деца умират всеки ден. Нелепо!
За тази мъка малък е светът.
Очите гневно гледат към небето,

Към залеза вървя със слънцето –
това е вярната посока.
Насрещен вятър ще ме блъска

Врабчетата са винаги щастливи –
подскачат весело дори в снега.
Но аз ги гледам малко завистливо,

Каква студена красота!
Вали и трупа във душите.
Във тази тъжна белота