Отбий се пак, макар и за минута.
Зарадвай ме със най-добрата вест...
Във стаята ми малка пеперуда

 
Понякога приличаш на ноември -
изпращаш ми студени дъждове

Сънят ми бяга. Клепките тежат,
под тях в очите пари люта влага.
Прииждат мисли. И за кой ли път

Сега съм опустял и тъжен остров.
Не знае радост моето сърце.
И само ветровете са ми гости –

Ноември ме погледна с тих възторг.
Почувствах се обичана, желана.
С последното си есенно листо