Ти си всичко, което ми трябва сега,
за да дишам, да чувствам, да  мога...
Бях кълбо от преплетени нишки тъга –

Очите й – разискрена жарава.
Косите й – пленени ветрове.
Нечакано в  небето ти изгрява –

Не,че другите сезони
губят смисъл в Пролетта.
Но сега са вече спомен.

Когато напои земята
със топли снегове,
поема зимата нататък –

Зелени дъждове валят.
Зелено е полето.
Пред мене зеленее път –