Пътувах със кола и покрай мен
пейзажите летяха и се сменяха.
Аз гледах очарован, възхитен,

От стари грешки и вини
покой не мога да намеря.
И съвестта до сетни дни

От всички, на които днес приличам,
съм взела нещо хубаво за мен.
(Съдбовно е в кръвта ти да се стичат

   ( По истински случай)
То беше куче. Гладно и бездомно.
И ровеше в казана за храна.

Измерват те. И в длани те побират...
Но аз не мога - малка съм, Родино.
Единствено те чувствам и разбирам

Голи са вече дърветата.
Тук-там последни листа
някак случайно просветват,

Не защото е есен и падат мъгли,
не защото окапват листата...
Недоносена обич днес в мене боли