В полето рано идва Пролетта.
Под стъпките й семенца поникват.
И тънките им стволове растат –

Отдавна си отиде любовта.
Във стаята – със спуснати пердета,
самотници, загърбили света,

 
"Оттатък е синьо от много любов", Цвета Иванова
Защо сега да мисля за Оттатък? –

 Докосвай ме нежно, с потръпващи пръсти –
дихание леко на бриз.
Единствен ти стигна до моята същност –

 Сега си влюбена. И те обичат.
Денят е твой, докрай го изживей.
Един сезон си слънчево момиче,

 Отиде си. Сега съм зимен плаж –
без смях на хора и без птичи стъпки.
Вълните се разбиват с тъжен плач –

 (По "И ароматът на червени рози", Ringo)
Театърът го чакаше тържествено -
той щеше да празнува юбилей.

(Вдъхновено от Ив.Т.)
Припалва цигара и крак върху крак,
пронизва те с поглед премрежен.