Този свят колабира. Колко болка и студ
във сърцето му днес са събрани!
Ти го гледаш със упрек и го смяташ за луд,

 Бях вятърна. И търсеща. И дива...
Къде ли не преспах със ветровете!
И боса газех в тръни и коприва –

Бъди ми Вятър, който дом не знае
и от пустините ми носи вест.
Изтръгва стон от Ада, смях – от Рая 

 Тежат ми болките на този свят.
В сърцето ми тревожно резонират.
Родих се беден. Вече съм богат –

   
Аз няма да напиша тъжен стих –
(света да занимавам с мойта мъка).