Внезапен вятър думи ми донесе –
гальовни, топли, с мъжка доброта.
И както се пилеех в късна есен,
у мене сякаш бликна пролетта.

Очакване се плисна по кръвта ми
и моят свят за миг се подреди.
Преди да разбера какво ще стане,
до мене вече бе застанал ти.

И простичко, и толкова прекрасно!
(Не търся име – да го назова.)
Един от дните се превърна в празник.
Какво ли ще се случи след това?
   

Красиво и невинно, като първата любов! Поздравления, Трънче!

И само твоите думи ми стигат...
Благодаря – с пожелание за

Първите трепети на любовта... Кога ли беше тя?...