Понякога приличаш на ноември -
изпращаш ми студени дъждове
и всички топли спомени, без време,
затрупваш с подранили снегове.

Понякога си пролетен и цветен –
пристигаш със южняка и цъфтя.
В косите ми лудуват ветровете –
(не ме ревнуваш никога от тях).

Сега те чакам да ми дойдеш летен –
за тебе ще узрея като клас.
Ще пръсна семената си в ръцете ти -
да разбереш каква съм, всъщност, аз.

Много хубаво! Сякаш е писано за мен... :)

Щом ти харесва, нека е за теб. :)))

Страхотно- толкова е нежно и разчувстващо!

Твоето присъствие внесе ведрина в душата ми...
Благодаря, Щапаров

Вълшебно - и като идея, и като изпълнение! А в тропиците, казват, било вечно лято:)))
Поздрави, Ели!

Особено държа на идеята, затова се радвам, че я отбелязваш.
Благодаря ти за оценъчния коментар!

Виртуално ти изпращам букетче бели хризантеми :)

Настроенията ни са като сезоните! Много е хубаво стихото, Ели! Поздрав!

Радвам се, че прочете и хареса.
Поздрав!

Прекрасна си, Трънче! С красивата си душа пишеш, искрено и нежно! Поздравления!

внушаващо естетика. Прелестно пишеш, Елица!

Не очаквах да четеш толкова назад страницата ми.
Благодаря за вниманието, Мисана.