Ухае на земя запролетена –
ухание на младост и любов.
Сънувах те за първи път до мене
и шепот чух – като гальовен зов.

И тайно сетивата ми узряха –
готови и за грях, и за вина.
Не бях орисана да съм ти стряха,
но мога да ти бъда светлина.

Не бях орисана да съм ти стряха,
но мога да ти бъда светлина.

В синтезиран вид, с две само метонимии, казва толкова много!
Поздрави, Ели!

не е само "красива блондинка", а е чудесно написано. Поздравление!

Вени, Мисана, във ваше лице имам подкрепата на двама изявени поети и вещи ценители на поезията.

Ведри и успешни дни ви пожелавам!
Поздрави!