Листата падат и се стелят -
земята ги поема с длан.
(Най-меката постеля -
под бялата мъгла.)

И клюмват, вече осланени,
последни есенни цветя.
(Като сърца ранени -
от дълга самота.)

Студени дъждове ще плиснат,
обяздени от ветрове.
(Небето слиза ниско -
да вижда по-добре.)

В мен някаква тъга поляга -
забавя ми и пулс, и ход.
(И пак сънувам лято.
И пролет. И любов...)

Хубаво, професионално изградено стихотворение...

Уча се от професионалисти, затова...
Поздрави! :)

но в нея има и красота и живот, защото любовта е живот.

Поздрави!

Радвам се, че се отби.
Поздрав сърдечен! :)

Поздравления за чудесния стих!
Есенен, истински...
Хареса ми!
Б.

Благодаря за вниманието.
Свежа и вдъхновена нова седмица! :)