Постинг
02.03.2016 00:14 -
Дълг
Автор: tryn
Категория: Поезия
Прочетен: 1379 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 31.03.2021 01:35
Прочетен: 1379 Коментари: 5 Гласове:
13
Последна промяна: 31.03.2021 01:35
По Яна Язова – "Балкани"
Останало й трайно в паметта,
макар че е била на три годинки:
нахлули орди, носели смъртта –
най-близките посечени загинали.
Един добър човек я приютил.
Отвел я надалече, в край свободен.
Детето с топли грижи обградил,
но то растяло слабичко и болно.
Жена на улицата ги видяла –
навярно ясновидка. С дар такъв
картина ужасяваща прозряла:
момиченцето стъпвало по кръв.
Тя спряла до мъжа, рекла му тихо:
"Бащата мъчи клетото дете –
навлиза във съня му, нещо иска,
но то не може да го разбере,"
"При мен да дойде, с мен да се разправя" –
отвърнал глухо, пребледнял мъжът.
И още тази нощ прекрачил прага –
в съня му мъртвият баща дошъл.
"Сполай за добрината ти, човече,
но щерка ми в родината върни.
Тя трябва да мъсти на враговете
и в роден край да среща бъдни дни."
Отгледал я, изучил я добре.
Сандък със ценни книги – за подарък.
В Калофер, в манастира я завел –
деца да учи на четмо и вяра.
Дошла войната. Тайните врати
на манастира тихо се отварят.
Тя тръгва с Опълченските войски
и пада там, на Шипка. За България.
(Такава е съдбата на сестра Серафима от Калоферския манастир)
Останало й трайно в паметта,
макар че е била на три годинки:
нахлули орди, носели смъртта –
най-близките посечени загинали.
Един добър човек я приютил.
Отвел я надалече, в край свободен.
Детето с топли грижи обградил,
но то растяло слабичко и болно.
Жена на улицата ги видяла –
навярно ясновидка. С дар такъв
картина ужасяваща прозряла:
момиченцето стъпвало по кръв.
Тя спряла до мъжа, рекла му тихо:
"Бащата мъчи клетото дете –
навлиза във съня му, нещо иска,
но то не може да го разбере,"
"При мен да дойде, с мен да се разправя" –
отвърнал глухо, пребледнял мъжът.
И още тази нощ прекрачил прага –
в съня му мъртвият баща дошъл.
"Сполай за добрината ти, човече,
но щерка ми в родината върни.
Тя трябва да мъсти на враговете
и в роден край да среща бъдни дни."
Отгледал я, изучил я добре.
Сандък със ценни книги – за подарък.
В Калофер, в манастира я завел –
деца да учи на четмо и вяра.
Дошла войната. Тайните врати
на манастира тихо се отварят.
Тя тръгва с Опълченските войски
и пада там, на Шипка. За България.
(Такава е съдбата на сестра Серафима от Калоферския манастир)
Покъртителна история ,майсторски пресъздадена от теб и в духа на днешния свещен за нас ден на освобождението на България!Поклон пред паметта на всички смели българи патриоти отдали живота си за Родината ни!
цитирайПоздрави! Честит празник, Елица!...
цитирайНека е празник в душите ви всеки ден, а тази пролет да ви носи обич, радост и щастливи сбъдвания!
цитирай
4.
missana -
Много силен стих, Трън, по романа на многострадалната Яна Язова - мир на праха й. Поздравявам те!
30.03.2021 09:05
30.03.2021 09:05
Може би следваше да се отбележи под линия, обаче, че в стихотворението ти става дума за монахинята от Калоферския манастир - сестра Серафима. Самият Левски е посещавал този манастир неведнъж и я познавал лично. Не е изключено вдъхновението си да умре на връх Шипка, в редиците на опълченците, тя да дължи именно на него.
цитирайБлагодаря за интереса ти към моя стих, Мисана.
И за високата оценка благодаря!
Успешни дни ти пожелавам!
цитирайИ за високата оценка благодаря!
Успешни дни ти пожелавам!
Търсене