В полето рано идва Пролетта.
Под стъпките й семенца поникват.
И тънките им стволове растат –
като ръце, издигнати в молитва.

Приижда във потоците вода –
от снежните гърди на планината.
Над тях прелитат птици – на ята,
и въздухът трепери  под крилата им.

Тук дишам с обновени сетива.
Попивам цветове и аромати.
Небето сипе ведра синева –
измива тъмните петна в душата ми.

Хубаво усещане за Пролет!...

Здравей, Елица! Знаеш ли, докато четях стиха ти, имах усещането, че съм го писала аз. Явно жаждата за въздух, слънце, аромати и полет са ни сходни :))) Поздрави и пролетни усмивки от мен!

Радвам се, че стихът ми ви е докоснал...
Здраве и пролетно настроение ви пожелавам! :)

Ти идваш, като фея с пролетта,
с усмивка стопяваш ледовете,
разлистват се дървета и цветя
и виждам в очите ти небето.
***
Хубав, топъл и жизнерадостен стих!
Като слънчев лъч в твоите коси,
глътка изворна вода, аромати,
песен на птици, пролетни цветя!
Поздрави, Ели!:)))))))))

Да споделя с теб: имам 5 публикации в последния февруарски брой на "Уикенд".
Пожелавам ти щастлива пролет! :)

Прекрасно усещане за пролетта мила Ели!С пожелание за здраве,много радост,щастие и все така с вдъхновение!Хубави дни!