Един и същи мъж
обичаме със тебе.
Но ти това не знаеш -
( и по-добре така).
Небето ни събира,
Земята ни разделя...

Не мога да го имам.
Но как да ти го дам?

Ти - до него там.
Аз - само във мечтите.
От ревност се стопявам,
изтичам във сълза.
Пак снимката поглеждам,
неволно се усмихвам.

Не мога да го имам.
Не искам да го дам!

Така  живея днес -
във сладостна измама.
И с моя луда мярка
измервам любовта...

Това, което вземам,
това, което давам,
пространствата и времето
над него
нямат власт!

за стиха!
...с моя луда мярка
измервам любовта...
Б.

Благодаря ти за цитирания момент.
И аз много държа на него...
Поздрави и спорни дни!

Мерим с един аршин, затова се обичаме трънче!;-)))
Светличко да ти е на душата!

с приятели като теб, винаги ще ми е светло...
Сбъднати дни! :)))

направо разкош....мерси.