...А сега ще отидеш
при Другата -
в твоя жаден за сбъдване свят.
И през два океана ще чувам
любовта ви.
И нейния смях.

Ще се свия -
простреляна птица:
нито звук,
нито стон,
нито вик.
Само в моите празни зеници
ще вали,
ще вали,
ще вали...

То, вдъхновението може да е различно. Важен е крайният резултат!
А най-добре се получава когато нещата са изстрадани - звучат убедително.
Специални поздрави!

Страданието е постоянното ми душевно състояние.
Само, като изляза сред Природата, която обожавам, вътре в мен изгрява светлина...


За мен е стимул и вдъхновение да срещна читатели като теб, Митко, които чувстват стиховете ми.
Благодаря ти!
Лека нощ! :)

Да...Поезията е преди всичко страдание - като знанието...
Имаш ритмиката и усета. Само не се капсулирай в сълзливи нещица! Успех!!!

Това е поезия!
Прегръдки Ели!
Това е един от любимите твои стихове!

на тази тема ще публикувам още два стиха - без сълзи...
Ето, усмихвам се вече .:)))
Поздрави!

вярна си ми, Приятелко!
И аз те чета навсякъде, знай го.

Сбъдната седмица - с много радостно вдъхновение! :)

Поздрави, Елице!
Б.

Този стих винаги ще ми бъде на сърце.
Защото всички мъже са неверни... :)

тъжото е че си права, но никй не заслужава да си съсипеш здравето...какъвто и да е...повярваи ми и направи нещо преди да стигнеш до момента в който единственото ти желание да е просто да се чувстваш добре,а да не ти се получава....тогава става страшно и цялата помия в която киснем прстава да те вълнува и само искаш да можеш да спиш, да можеш да хапнеш без да ти присяда....не стигай там моля те.