(По Ивайло Терзийски)

Ти,като пролетно  небе над мен,
изсипваше и светлина, и  бладост..
Но аз
все търсех други светове:
откривах ги,
превземах ги.
И бягах...

Отиде си.
След тебе глухи бездни
поглъщат пътя ми.
И онемял,
се боря с ветровете във сърцето ми.
(До лудост  искам да се остана цял.)

Стопи се в мрака  крехкия ти смях.
А болката
безпаметно ме следва.
И ми напомня
колко бях богат;
без любовта ти
колко днес съм беден.

И все по-сам,
  и все по-слаб се скитам.
Пустинята  сега е моят дом.
С последни сили
името ти сричам.
И махам ти -
с прекършено крило.

Но тихо е.
Ни знак, ни вест от тебе.
И оглушал за всеки звук край мен,
събирам думи,
стихове надреждам.
  Като ненужен,
закъснял букет...

Прочетох с удоволствие!

харесвам! :)

Често не осъзнаваме, което имаме. Приемаме го като даденост, а когато го загубим, го оценяваме!
Хубаво стихотворение!
Поздрав!

бездушевността!

Това е по Неговия стих "Вместо подарък".
Заслугата не е моя.

ТАМ можеш да го четеш - в оригинал.
И ще видиш как моят стих бледнее - в сравнение...
Благодаря ти. :)

Но колкото и да го осъзнаваме, не можем да се променим...
Благодаря за прочита и споделеното.
Поздрав! :)

че пак си тук, Ламя!
И аз ще идвам... :)

А стигнеш ли, ще останеш там... :)

в която светът се оглежда...

Поздрави
Валя

Останах .

се е получило! :)

А надеждата се ражда от желанието...
Приятна вечер! :)

Но първоизточникът е много по-хубав... :)

Поезията на първоизточника е класически захарен памук.

Не трябваше да поставям нещата на сравнителна основа.
Благодаря, че хареса.
Поздрави! :)

поздрави :))
Познах нещо от себе си в този стих...

Но заслугата не е моя...
Весел уикенд! :)

частицата удоволствие тук, при теб, така че - пак благодаря ;))
И хубав ден, усмихнат и ползотворен!

благодаря