Не знаеше, че някой ден

светкавица ще го запали;

че всяко нещо е с предел

и дръзките най-първи падат.

 

Над всички в старата гора,

прободе облаците даже.

И не видя, и не разбра

как мълния ще го накаже:

 

прониза го – от връх до корен.

Сега гори и страшно свети.

И пламъците непокорни

издигат стълба до небето...

 

към общото! Друг път няма!

Приятен уикенд и успешна нова седмица! :)

Яви се трън!
И изведнъж
обиколи го отдалече
и огнените му искри
категорично той пресече!!!
Браво Ели :)

Радост ми носиш, Капи.
Благодаря ти! ;)

И ти на мен :)))

гърмежи, вярно огньове палят. Но пък каква светлина и топлина бликва в такива моменти от тях... Заразна :)))
Благословен ден, мила!