Небе ти дадох -
да се вдигнеш в полет.
Зеници - да пронижеш хоризонт.
Ранят ли те,
от дъното на болката,
смъртта да срещнеш
върху цъфнал клон...

Но рано е.
Сега пази крилата.
Посрещай с песен всеки изгрев нов.
И не заради някаква отплата.
А да познаеш чувството
"Любов".

Хубав и топъл стих, изпълнен с обич!
Като нежна песен, за силата на Любовта!
***
Любовта е като полета на птица,
в Небе от обич с галещи лъчи.
Като капчици роса е чиста,
като изгрев ясен в две очи,
извира от сърцето като песен
и в душата като нежна музика звучи.
Поздрави, Ели!:)))))))))

Чудесни импровизации правиш винаги. И това е белег, че моите стихове
наистина те вълнуват.

Щастливи есенни дни! :)