Кажи ми какво е Морето за теб:
прилича ли малко на мене:
със приливи-отливи, без брегове,
люляно от вечни съмнения?

Когато в нозете ти ляга вълна",
напомня ли моята драма -
да бъда загадка, не просто жена,
чиято любов е измама?

Усещаш  ли в бриза дъха ми стаен,
недадена ласка, спестена?
Когато залязва поредният ден,
аз твоето име простенвам.

И толкова. После ме грабва нощта.
В съня си те търся  смутена.
До изгрева скитам по тайни места,
от нови миражи пленена.

Търси  ме във пясъчно зрънце, в корал -
открий ме там в образ различен.
Аз мислено стъпвам до тебе сега.
И само така те обичам.

Поздрави, Елица!...

Заради аудиторията, която заслужава... :)
Благодаря и поздрави!

Морето ме посреща с ласки и усмивка,
събужда мили спомени и твоето име ми шепти.
По устните ти бриза нежно те целува
и виждам как развява твоите прелестни коси.

Усещам те – загадъчна, променлива и мила,
приличаш ми на фея, на морето и русалка.
А после те сънувам, рисувам те с длани,
целувам ти очите, къдриците красиви.
***
Красив и докосващ стих!
С хубави рими и ритъм,
като нежен повей и песен за Любовта!
Поздрави, Ели!:)))))))))

Благодаря за оценката и посветеното стихче!
Щастлива и щедра да е твоята Есен! :)
Поздрави!