Постинг
13.07.2015 19:40 -
Несподелено
Ти, мое първо и последно Лято!
За миг се спря,
през рамо ме погледна.
Събуди светли пориви в душата,
за да осъмна
два пъти по-бедна.
Случаен лъч в косите ми се вплете -
обагри ги във златно
и отмина.
Но в мен остана тръпното усещане,
че ще ме топли
в идващата зима.
Един-единствен лъч
не е достатъчен,
(тъй както капката вода в пустиня).
Но аз го нося в мен -
като зачатие,
и чакам
до сърцето ми да стигне.
За миг се спря,
през рамо ме погледна.
Събуди светли пориви в душата,
за да осъмна
два пъти по-бедна.
Случаен лъч в косите ми се вплете -
обагри ги във златно
и отмина.
Но в мен остана тръпното усещане,
че ще ме топли
в идващата зима.
Един-единствен лъч
не е достатъчен,
(тъй както капката вода в пустиня).
Но аз го нося в мен -
като зачатие,
и чакам
до сърцето ми да стигне.