Морето ме посрещна с дъх на лято.
Усеща ме, разбира ме и помни:
тук някога изгубих безвъзвратно
една любов - от него по-огромна.

Сега то диша с трескавия ритъм
на моето сърце осиротяло.
Не смее даже и да ме попита
защо душата ми е остаряла.

И как да пита? - Този бряг познава
най-тъжните любови разпилени...

Една вълна ръката си подава -
последния ми спомен да отнеме.

Чудесно стихо!... Морето помни много любови - и светли, и тъжни...

Толкова познато в един прекрасен стих !

Чудесно е да знаеш, че стихът ти се е харесал на някого.
Пожелавам ви влюбено лято! :)

Винаги с удоволствие те чета.

Благодаря отново - с пожелание за светли случвания!

Море, море,
ти знаеш толкоз тайни, мъдрост,
вълните ги повтарят от векове.
Едно момче любимата си търси,
на бряг лазурен и нежно я зове.
***
Една вълна от обич натежала,
издига ме, с ласки и топли ветрове.
Усещам стъпките ти по пътека лунна,
потапям с в твоите очи, в едно Небе.
***
Красив стих, с мирис на море!
Ухае на Любов и разлива топлина.
Навява тъга и нежно зове!
Поздрави и усмивки, Ели!
Изпращам ти шепа море,
Лунна пътека, дъх на диви треви
и нестихващата песен на щурците!:)))))))))