Ти, мое първо и последно Лято!
За миг се спря,
през рамо ме погледна.
Събуди  светли пориви в душата,
за да осъмна
два пъти по-бедна.

Случаен лъч в косите ми се вплете -
обагри ги във златно
и отмина.
Но в мен остана тръпното усещане,
че ще ме топли
в идващата зима.

Един-единствен лъч
не е достатъчен,
(тъй както капката вода в пустиня).
Но аз го нося в мен -
като зачатие,
и чакам
до сърцето ми да стигне.

Навярно лъчът вече е достигнал... :)

Усмихна ме :)

С поздрав от сърце Жозета

Радвам се, че се запознахме.
Топъл поздрав от мен. :)