Когато обичаш, светът се пречупва
през някакъв ъгъл вълшебен
и всичко изглежда по-светло, по-хубаво --
създадено само за тебе.

Но можеш ли всички наред да обичаш,
когато във  стрес е душата? --
Убийства, насилия... век истеричен!
Със кръв е обляна Земята.

"На злото -- с любов!" -- Туй са думи красиви.
Светът е във черно и бяло.
И тъмните сили Доброто убиват,
а ти си и ангел, и дявол.

все още вярвам в силата на доброто, но "На злото -- с любов!" дори не звучи
красиво. Размисли ме твоят стих, Ели... обич, болка, гняв... всичко има
в живота човешки... Хубав стих ! ... а темата многопластова, сериозна.
И все пак в света има... и цветно.
Поздрави !

Хубаво, силно стихо... Да, не може да обичаме всичко...

Много, много ми хареса! В човешките взаимоотношения нищо не е черно-бяло, важни са багрите и нюансите, те правят общуването ни със света богато и красиво! Поздрави, Ели!

Благодаря ви за мъдрите размисли над стиха ми.
Има и по-великодушни, които могат да отвърнат на удара с усмивка, но аз
не съм от тях...

Бъдете здрави и обичани! :)