Приличам на безжизнено море.
Не идва вятър - да ме разтревожи.
Немеят опустели брегове,
смутени от една любов отложена.

Не идваш вече. Облаците слизат
и потъмнява морската вода.
Неловко някак ме прегръща бризът
и носи само свежа хладина.

Не виждам нито гларуси, ни чайки.
По пясъка и стъпки не личат...
Спокойно ми е - чак до отчаяние.
И като риби мислите мълчат.

Рисуваш, рисуваш...Красиво е! Поздравления!

Бодвам с теб тогава разните комплексари у блог.бегето и лягам.
За много години на патерица!
Всичко най- през новата 2016-та пожелавам.

ж

ПС: Само се чудя... 1 път ли да кликна?! Или 2?!
ха ха ха

Минорно настроение и хладина,
Небето - сиво, с облаци надвесени.
Усещам в твоята душа тъга,
очите ти са търсещи, в очакване.

Но пак ще грейне слънце
и ще те погали нежно с лъчи.
Сърцето ти ще тръпне и играе,
и ще потъваш в две влюбени очи.
***
Хубав и образен стих, с хубави метафори,
природата е в унисон с чувства и настроения!
***
За много години, Ели!
Много здраве, радост, късмет и от любов сърцето да тупти!:)))))))))

безжизнено море ме развълнува силно!

Но радостта ми от вашите искрени думи е помрачена от тази нереална цифра на посещенията, за което нямам вина.
Веднага ще публикувам друг стих, за да не се чете повече този.

Весели Януарски празници!

,което не може да се изрази с думи, нещо специфично, омайно, различно...

Развълнува сърцето ми, а това е истинското мерило за чудесния стих!

Поздравления!

И морето Ви обича.

Да бъде обич и за теб... :)