По разказа " Изповедта на една таласъмка", Валя Василева (Ивон)

Почина млада - майка и съпруга.
Остави сиротинки три деца.
Мъжът набързо си намери друга.
Разбра го, не пророни и сълза.

А новата добра женица беше.
До своите и чуждите прибра
под майчино крило - не ги делеше.
Изнизаха се дни до пролетта.

Но случи се един фатален ден.
Набра череши той и й ги даде:
"Хапни си, те са сладки като теб".
Чу мъртвата и ревност я заяде.

Започна да злобее, да мъсти.
Разхвърляше дома им всяка вечер.
Изчезваше по първите петли.
"Вампирка" цяло село я нарече.

Дали в сърцето болката умря,
или разбра, че всичко е напразно?
Отиде си. Завинаги сега.
В душата й - ни обич, ни омраза.