Не ти се случвам и не съм случайност.
Съдба съм ти,
повеля
и живот.
Ти сам измина всичките пространства -
намери ме,
нарече ме "Любов".

Светът е бил такъв от памтивека -
кълбо от истини
и от лъжа.
Но любовта съпътствала човека
и с нея той
на всичко издържал...

Не се опитвай да ме доизмисляш.
Аз нося в мене  всички чудеса.
Събирай мъжество -
да ме поискаш.
Ще ни венчаят
тези Небеса.

Прекрасно стихотворение!

Много мило, че се отби.
Благодаря, Приятелю!

Живота ни е низ от мигове,
с болка, радост и тъга.
Но без Любов е само съществуване
и няма смисъл, полет, красота.
***
А ти си истинска Жена,
даряваш обич, топлина.
И като лястовица бяла
и четирилистна детелина
носиш чудеса.
***
Чудесен стих,
изпълнен с любов и красота,
с хубави рими и ритъм, като песен!
Поздрави, Ели!:)))))))))

Трябва си мъжество. :)

Радвам се, че този стих се прие така добре.
Споделена нова седмица ви пожелавам! :)

Който и да е той, убеден съм, че те е поискал и то от първия миг, в който се е запознал с теб. Защото такава изключителна поетеса ще бъде пожелана от всеки мъж! Браво за стихотворението!