Когато някой те настъпи
и искрено се извини,
прощаваш му, макар че пръстчето
да продължава да боли.

Това е дребно изпитание.
Това се случва всеки ден.
Но как, кажи ми, се прощава,
ако в сърцето си ранен?

Дори да е неволен удар -
куршум отплеснат, заблуден,
на капчици кръвта  си губиш,
залязва земният ти ден.

И в този миг изгубват смисъл
понятията "зло", "добро".
Прощаваш ли, или проклинаш,
за този свят е все едно.

за хубавото философско стихо!...
И ако съм те настъпил, прощавай, Елица!... :)

Простено да ти е!
И пак настъпвай, когато съм сгрешила... :))))