(Онегинска строфа)*

Какво,че океан си ти,
пък аз съм капчица нищожна?
Нали вълна" да се роди,
без мен е просто невъзможно?

Във всеки облак аз съм пак -
в теб падам като дъжд и сняг;
с безбройни други като мене
бушувам в твоите вълнения.

Сезоните край мен летят,
но аз съм все една и съща.
Изчезна ли, за миг пресъхваш
и ставаш глух пустинен път.

Да, аз съм капчица. Но зная,
че в теб начало съм. И краят.

Достойно присъствие. Поздрави!

Оценявам думите ти и благодаря!
Поздрави!

Поздрави!...