По всяка красота очи оставяш,
по всяка младост - късче от сърце.
И, вечно влюбен, тихо остаряваш.
За мен изстиват твоите ръце.

Тук ревността изобщо не помага -
(безмерна сила има хубостта).
От себе си не мога да избягам,
но мога да запазя гордостта.

Без драми, без сълзи и без театър,
прекрачвам прага, тръгвам във нощта.
Единствена видя това Луната,
пред мен пътека светла начерта.

Пресъздаваш любовта в различните й нюанси, състояния...

Толкова вярно, толкова истинско!
Почти като у Славейков:
"Плакала е горчиво нощта" :)))))
Имаш вълшебната лунна пътека в утеха, това е чудесно, нали? Поздрави, Ели!

Марин, радвам се, че си доловил това разнообразие на теми в любовната ми лирика.
Много съм публикувала по сайтовете, но никой не ми го е казал. Зарадва ме.

Вени, за мен е чест, че споменаваш такъв класик под стиха ми. Не си спомням тази творба на Славейков, ще я потъря,

Весела Цветница за вас!

Луната вижда любовта в различните ѝ варианти, както и Вие!
Честита Цветница!
Литатру

Радвам се, че отбеляза вариантите в любовта, отразени в стиховете ми.
Светъл Великден! :)