Дървото има хиляди листа,
но първите развива
по върха си.
И те последни капят в есента
и пазят топлината със дъха си.

Сега при теб поредната любов
разпуква цвят.
И слънцето изпива.
А аз, едно посърнало листо,
на гордия ти връх
сънувам зима.

обаче иде пролет...

:)
Поздрав
Валя

Докато Слънчо напече...
Поздрав Ели!:-)

благодарни слънчеви усмивки. :)))

и аз харесах ! :)
Гушшшшшшшшшшшшки!

Топла е прегръдката ти.
Благодаря! :)