Величествени са –
гигантско цвете.
Небето стигат.
Пият синева.
Те първи сутрин
слънцето посрещат.
Последни го изпращат вечерта.

И все нагоре!
Устремни и живи.
(И докъде ли още ще растат?).
Аз само с поглед мога да ги стигна..
Но ги усещам
с цялата душа.

Когато тук ми стане
някак тясно,
аз търся
гордите им върхове.
И те,
като добри ръце ме грабват.
Отнасят ме
в далечни светове...

:)
Суперско!
Възторжено браво!

Една китка дървета са - край улицата. Когато излизам, първо тях поглеждам и прозвучава в мен:

Небе, Небе,
безкрайно и бездънно!
По тези палми
изпрати ми знак–
как мога
като тях да те прегърна;
как мога да те имам
като тях?

Никога няма да се откажа от този стих, независимо от всичко...

Красиви мигове ти пожелавам, Капи! ;)

Защо ли не виждаме с тяхните сетива...:-) високо, високо, в небето...

ние, човеците (уж), просто не заслужаваме...
Благодаря, че си до мен. :)

Поздрав
Валя

ТЕ са красиви.
Аз само им се радвам...
Хубав ден! :)