Лятото багажа си подрежда -
във една торбичка го събра.
Бързо през прозорчето поглеждам  -
идва Есен тиха и добра.

Ще започне бавно да рисува
по поля, градини и гори...
И тогава тя ще ни се струва
по-добра от лятото дори.

Мога  да потегля със ятата,
мога  да се свия в някой клон -
да ме люшкат цветни листопади,
да порасна със един сезон...

Есен моя, мъдра и спокойна!
Чакам те да влезеш в моя стих.
Търся думите - за теб достойни.
Ако не успея, ми прости.

Хубава рисунка, с думи и чувства!
Есен – тиха, благодатна и добра!
Един от любимите ти сезони, както и на мен!
Поздрави, Ели!:)))))))))

Есента пристига тихо и плавно
Неусетно лятото ни отминава бавно
Есента, прилегнала красиво на нашите души
Есента идва и си отива с думите добри
"Аз дойдох и си отивам - времето ми свърши,
Оставям на Зимата с багрите си, сезонността да завърши" :))
--> Много ми допадна и този стих! Браво.

И твоите стихове ми харесват, Дани - в разгърнат изказ, внушават свобода и широта на мисълта...
Поздрави и до нови срещи! :)

Потапяме се в мъдростта на есента...

Благодаря ти за красивия прочит на стиха ми! :)