Отиваш си, не се сбогуваш.
Сълзи под миглите напират.
В кръвта ми мъката танцува,
мълчи сърцето, не разбира.

Едно дърво видя, че тръгваш –
от оголелите му клони
въздишка тиха се изтръгна.
Върхът последен лист отрони.

А после вятърът ще дойде,
с неясен шепот ще ме стопли.
И късни дъждове поройни
ще отнесат тъга и вопли.

Както винаги силни емоции изразяваш!Дано дъждовете или времето може би да отнесат тази тъга!Хубава вечер ти желая!

Стопли ме с тези искрени думи.Благодаря. :)

Много хубаво стихо...

Аз такива ги пиша, Марине – хубави. :)

Може би само красив стих може да я приглуши дори за миг... Поздрави!

Много красиво се изразяваш.
Радвам се, че се запознахме.
До нови срещи!

С малко думи казваш много. И въпреки всичко не мисля, че някой може да си тръгне с влюбено сърце!