Не бях светкавица, ни звезден прах.
(Дори насън не ме видя такава.)
От малки песъчинки ме събра
и лесно вятърът ме разпилява.

Защото закъсня и ме намери –
не в утрото, а в залеза сънлив,
сега за тебе съм една химера,
от всичко мое само те боли.

Пътека не направихме, ни път.
Едва ли вече ще се случи нещо.
Смутени сетивата ни мълчат.
Не знам любов ли е, или е грешка.
 

Лошо е, когато грешките са непоправими...
"и лесно вятрът ме разпилява."

Но това ми е против уроки :)))