В съня ти влязох, за да те прегърна.
Навън оставих мислите за грях.
Светът ми в този миг се прeобърна
и себе си в различен вид видях.

Докоснах те – усетих топла близост.
За миг изчезнаха и срам, и страх.
Нощта видя и тихо се изниза.
Луната във прозореца се спря.

И в тази бяла светлина се сляха
душите ни и нашите тела...

Събудих се. Край мен звезди валяха.
Довечера в съня ми ти ела.

Разкошен стих. Браво!

Прекрасно! Поздравления, Ели!

Никога не съм имала по-голяма потребност от подкрепа...
Благословени да сте!

Трогна ме твоето дълбоко разбиране и съпричастие.
Поздрави и от мен! :)

Поздрави, Елица! И приятни сънища!... :)

Аз знаех, че те има.
Извайвах те в сънища и мечти.
Когато те видях сърцето трепна.
Докоснах те, изпивах те с очи,
а после дълго те рисувах с устни.
***
Хубав, образен и докосващ стих, изпълнен с много обич и копнеж!
Поздрави, Ели!:)))))))))

Не очаквах толкова отзиви под този стих.
Бъдете обичани, Момчета!
Щастлива Пролет!

Много чувствено! Хареса ми! Поздравление!

Радвам се, че си тук...
Хубави пролетни дни за теб! :)

Много хубаво, Ели!