Ето, случи се, влезе в сърцето ми,
но в дома ми не можеш да влезеш.
Моя късна любов, как те срещнах -
неочаквано, в тъжната есен?!

Нито искам да чакаш отвън,
нито бива да минеш през прага.
Ти ела през нощта в моя сън -
ще пристана, със теб ще избягам.

Няма граници царството-Сън.
Там са видими всички посоки.
Ще поемем към Млечния път -
по-далече от земните погледи;

по-далеч от човешкото зло,
дето нашата обич посича...
Подари ми небесна любов.
Научи ме на звездно обичане.


Елица Ангелова

Красиво! Звънко и песенно - и пълно с обич! Разказано простичко, а с такъв вътрешен драматизъм, че свива сърцето:

Ето, случи се, влезе в сърцето ми,
но в дома ми не можеш да влезеш.
Моя късна любов, как те срещнах -
неочаквано, в тъжната есен?!

Чудесни стихове! Все повече се влюбвам в твоята поезия, мила Ели!
Хубава вечер на тебе, скъпа приятелко! Прегръдка!

ПРЕКРАСНО!!!
Поздравление!

С много въображение и красива емоция!
Поздрави!Приятен ден Ели!

ще блесне по Млечния път и следата след нас
сред звездите раними и топли
все още трептящи в очите на влюбени
нежно от другия свят за любов
размечтани…

поздравления, мила Елица...

https://www.youtube.com/watch?v=KSdw8kYxnks

Имаш чудесни любовни стихове...

Много лирично, в същото време зареждащо със Светлината и Любовта на времето ни:)))
Намасте!

Вени, Ерато, Еми, Метличина ( трогната от музикалния поздрав, ще го чуя довечера), Марин, Бвен, стоплихте ме с милите си думи.
Прегръщам ви поотделно с обич!

Красива звездна вечер за всеки от вас!
Поздрави! :)