Не казваш "Остани"–
не се решаваш
една стреха със мен да поделиш.
Така и моите крила подрязваш.
(Дори не знаеш колко ме боли.)

И нощите си
с вълчи вой изпълваш.
По стъпките ти никне
самота.
Сто шеметни посоки те разпъват.
Пред всеки кръстопът те спъва
страх.

Във сляп копнеж
по неживяна лудост
небрежно разпиляваш любовта.
Безчувствена те гледам
и се чудя:
да съдя ли,
или да ти простя?

и още по-прекрасен вдъхновител!
Поздрави.
Валя

но да си далеч от него...

Благодаря, че хареса, Валя!
До нови срещи! :)