Колко шум покрай мен, покрай нас! –
Вик от болка и вик от омраза...
А сънувам далечна страна,
във която спокойствие властва.

Тихо влез във съня ми и виж
как по-бързо се стига до нея.
Поведи ме, натам да вървим –
без въпроси и тъмни съмнения.

Тайна обич със теб ще делим –
като малък оазис в пустиня.
Тази наша любов-пилигрим
до последния ден ще ни стигне.

Дали има такава страна?!
Мечти...
А стихът е чудесен!!!
Б.

Радвам се, че се отби.
И благодаря!