Понякога голямата любов
заплита пътищата ти на възел.
Смутен се спираш. И не си готов
да подредиш най-простичкия пъзел.


Но с теб е друго. Идваш като полъх,
душата ми погалваш само с дъх.
Превръщаш ме във пухче от топола...
Това ли е да бъдеш силен мъж?

Хубаво е!

нежно е!

И аз ви чета и харесвам. :)