"И все по-често изгревът прегаря", Elsion

И все по-често изгревът е тъжен,
разбрал терзанията на нощта.
Единствен той не иска да ме лъже,
че вечност е сестра на любовта.

Защото отдалеч е наблюдавал
измамното лице на всяка страст.
(Не всеки паднал ангел става дявол,
макар че губи звездната си власт.)

И все по-често с изгрева усещам,
че ти се готвиш да ме предадеш.
Във мен настръхва скрито таралежче
и може лошо да те убоде.

".... да се убодеш", все пак, може би...)))

И от гледна точка на римуването, а и от гледна точка на свободната воля на евентуално потърпевшия. Нека в негови ръце е изборът, а не в ръцете на Лирическата. Хубав стих, Трън - майсторски! Гласувах за него. Поздрав!

Но не приемам предложението.
Таралежчето настръхва, за да действа, а не да чака отрещният сам да се убоде (защото може и да се предпази).Освен това, пълната рима в случая не е случайно избягната: предаДЕШ - убоДЕШ дразни с това Ш накрая.
Въпрос на възприемане и вкус.

и приятно да прочета нещо твое...