Пак ситничко вали. И странен шепот
се носи от небето до земята.
Ръце протягам и събирам в шепи
на капчици стопена синевата.

Обичам този дъжд като милувка.
Като докосване при първа среща.
Той мълнии в небето не рисува,
но тайно пали пориви горещи.

Не бърза, не прелива, не завлича.
Невидимо разнася топъл дъх...
Ти можеш ли така да ме обичаш?
Опитай се. Ела като дъжда.

Хареса ми

Радвам се, че се запознахме.
Поздрави!

Пишеш много красиво, Ели! С удоволствие се спирам при теб!

Благодаря ти за добрите думи!
Елица

Наистина е красиво.