До днес бях тъжно минало. А ти си
разцъфнало  кокиче под снега.
И най-невинно в мен мечти разлистваш –
с една вълна от радост и тъга.

Привличаш ме стихийно, водопадно.
Усещам прилив на гореща кръв.
Сърцето ми, за чиста обич жадно,
само" кове последния си кръст.

Задрасквам стари мисли и представи.
Отхвърлям обвинения и страх.
Дори едничък ден да ми остава,
ще изживея този светъл грях.

Много хубаво! Ти си любимата ми любовна поетеса... :)

Ще се старая да не те разочаровам, Марин! :)))