През юли те срещнах. Бе тънка фиданка.
Загледах се в теб, онемях.
И тръгнах безумен след твоята сянка,
готов да потъна във грях.

Но ти ме поведе по слънчеви друми –
със извори жива вода.
И нещо невидимо спря помежду ни.
Познахме го – бе любовта.

Година измина. И всички сезони
покръстихме с юлска луна.
Едничка тя знае как аз те догоних,
превърнах те в млада  жена.

Стихът е разкошен!!!
Б.

Радвам се, че се отби.
Благодаря! :)

Умееш да пишеш и от мъжка гледна точка... :)

наблюдавам разни взаимоотношения край мен и ги претворявам...
Просто си крада мотиви. :)))

Красиво.