Седях си на брега и в унес гледах
как слънцето се скрива зад морето.
Приличаше ми на хвърчило детско,
в карминено и златно оцветено.

Приличаше... И не съвсем, не точно.
(На залез слънцето е несравнимо.)
Последен лъч неволно ме докосна,
въздъхна тихичко и ме отмина.

Възхищаваме се на природата, а за нея сме прашинки.
"...въздъхна тихичко и ме отмина."
Поздрав, Ели

Много хубаво тълкуване на финала си направила. Благодаря нот сърце!
Щастливо лято!

Приседнал край морето поглеждам към Небето,
обагрено е в пурпурно от слънчеви лъчи.
Сменят се форми и тихо-тихо слънцето захожда.
До мен си, сияния се отразяват в твоите очи.
И сякаш в този миг целуват се деня с нощта.
***
Кратко, образно и красиво!
Поздрави, Ели!:)))))))))

Радвам се на твоето присъствие и благодаря!
Щастливо лято! :)