До лятото е педя разстояние.
Долавям топъл мирис на  треви.
И тропот на каруци. И стопани,
поели към полето от зори.

Небето е далечна синя ласка.
Реката странни думи ми шепти.
Вълните морски лягат върху пясъка -
разливат обич. Но къде си ти?

Ела и укроти ми сетивата.
В мен нещо като пряспа се топи...

Забавиш ли се, ще се дам на вятъра.
А после ще ме търсиш. Може би...

 

е хубаво! Поздрави!

Не се давай- вятърът е зима:
аз съм лято,светлина и рима!...

Благодаря, Софи!
Благодаря, Щапаров! Трогваш... :)

Може би мнозина чакат някой да дойде...