И вече само  от човещина
стоя при тебе и не чакам нищо.
В мен дяволче  – под образ на жена,
до дъно те проучва. И разнищва.

Раздаде се по сухи ветрове,
а те като глухарче те пиляха.
Дойдоха есенните дъждове
и твоите пътеки с кал заляха.

И не, че ще се радвам на това,
но няма и сълзичка да отроня.
Пред теб изсипах тонове слова,
не чу. Отнесе ги и тях пороят.

Със преданост любов не се печели –
това  за сетен път го проумях.
Отминаха ни Слепите недели
и свърши времето за светъл грях.

О, точно така си е - с преданост любов не се печели. И се появява дяволчето.
Поздрав, Ели! Страхотно е!

Чудесно ме разбираш.Благодаря! :)

Много жалко че е така,но е вярно и си напълно права!